Романът на Стефан Чапалику „Всеки полудява по свой начин” е трилогия с автобиографичен характер, която проследява паралелно промените в живота на отделния човек и на обществото в Албания през последните петдесет години. Настоящето издание представя първата от трите книги, в която разказвачът е все още дете. То чувства себе си в центъра на вселената – провинциалния роден град Шкодра, или по-точно в центъра на компаса, обхващащ няколко концентрични кръга: родителите му, останалите близки от рода, съседите и приятелите, градските постройки и институции. Отвъд тях се простира „големият свят”, с който ги свързва телевизорът като основна новост в живота на поколения албанци. Стилът на автора е лек, забавен, (само)ироничен, а всичко, което детето-разказвач сякаш не разбира добре, се подразбира отлично от външния читател. Книгата се чете на един дъх и от нея може да се научи много за дългия период от време, в който Албания беше затворена за света.
Вървях към завършване на гимназията и от ден на ден все повече осъзнавах, че живея в града на изгубените надежди. Хората не виждаха вече светлина в края на тунела. Когато си мисля за това сега, след толкова много години, ситуацията ми прилича на положението на албанците през последните дни на Османската империя. Империята беше паднала, а те продължаваха да воюват за нея.
Понеже живеехме изолирано и без никакви отправни точки, не разбирахме колко беше погрознял градът. От ден на ден ставаше все по-малък, свиваше се, смаляваше се анемично, състаряваше се и силите го напускаха. Инерцията на предвоенната цивилизация беше замряла и не можеше да опъне платна нито на сантиметър. Градът беше заседнал в застойни води, не помръдваше нито на йота дори и само колкото да промени облика на пейзажа. Загрозяваха го най-вече хората, не толкова урбанистиката и архитектурата. Новият човек, най-личното творение на Партията, беше едно чудовище, което изяждаше и сдъвкваше ежедневно уникалните личности и типажи на града.
