Книгата “Вменяемост и невменяемост в практиката на ВС и ВКС” е инициирана от председателката на наказателната колегия на ВКС съдия Павлина Панова. Радушно приета от представителите на наказателноправната мисъл, тя поставя началото на поредица от издания, които съчетават научните виждания за определен институт на материалното и процесуално право, анализ на постановената съдебна практика, както и самото ѝ публикуване. Подобна симбиоза между теорията и практиката в правото не е реализирана до момента и ще бъде полезна не само за представителите на науката и за съдиите, не само за страните по делата, но и за развитието на правото.

В този първи том вниманието е фокусирано върху една от основните предпоставки за реализиране на наказателната отговорност, а именно вменяемостта на субекта на престъплението. Разгледана е както концепцията за вменяемостта и моментът към който се преценява нейното наличие или отсъствие, така и критериите връху който се базира тази преценка. Коментирана е и отричаната от някои автори категория “намалена вменяемост”.

В приложените съдебни решения, освен задължителните постановления и тълкувателни решения, са включени и много решения, които не са публикувани.

За автора

Проф. д-р Румен Марков завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира в Университета на Барселона. Започва професионалната си кариера като следовател. През 1985 г. е избран за асистент по наказателно право във Висшия институт на МВР. Преподавал е също в СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, ВСУ „Черноризец Храбър“ и др. През 1991 г. защитава докторска дисертация на тема „Доброволният отказ за извършване на престъплението“, а през 1998 г. е избран за доцент с хабилитациония му труд „Поощрителните норми в наказателното право“.