Последният роман на Владимир Набоков (1899 – 1977), издаден през 1974 г., притежава измамната прозрачност на автобиография: тази на Вадим Вадимович, руски писател, който пред прага на старостта се заема да обозре живота си – няколкото съпруги, първите творчески опити, ведрите дни на Лазурния бряг и тамошната златна младеж, Париж и емигрантското общество, Америка и университетските среди, разни любови, успехи, фобии и огорчения, дори Ленинград от шейсетте години и хотелите със застрашителни горнични… Наниз от случки и образи, които за кратко се открояват и блясват, преди като арлекини да се оттеглят от сцената. “Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише – с превъзнесеност!” Джон Ъпдайк “Усещанията у Набоков са невероятни – толкова пъстрота, мощ и окриленост! В този смисъл той няма ни един, та макар и блед съперник в съвременната белетристика. Всеки прочит на Набоков е истинско стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Ако литературата може да даде нещо най-близко до чистата чувствена наслада, то е достижимо чрез прозата на Владимир Набоков.” Мартин Еймис