Алис Форт не пише претенциозно, тя пише чаровно…
В романа си „Усещане за пари” изгражда множество образи. Образи, които са цветни – много различни един от друг и съвсем реалистични. Няма добри и лоши, те са просто истински – всеки със своите качества и несъвършенства. Но има нещо, което все пак категорично ги разделя в две групи, и това е тяхното финансово положение.
За целта на произведението си писателката избира бедни и богати персонажи, за да размени техните роли. И не, не за да накаже едните и да възнагради другите, както сме свикнали често да се случва в книгите и филмите. Напротив, тя ще ни покаже, че животът не е несправедлив и всеки получава това, което сам си заслужи, следователно не е случайно, че те са точно такива, каквито са – богати или бедни. Защото да си заслужим щастието и богатството, можем само чрез правилния начин на мислене и необходимите качества. Тук са обърнати представите, че колкото повече се мъчим, толкова по-достойни за щастието и богатството ще станем. Развенчано е и ограничаващото вярване, че парите са нещо лошо и могат да ги изкарват само лоши хора. Не е достатъчно обаче и да си добър човек, за да не си беден. За живот в изобилие са нужни набор от качества и умения.
Романът ни дава възможността да се пренесем в живота на различните герои, да се припознаем в тях – изцяло или частично, да се поставим мислено на мястото им и да направим своите избори в техните ситуации, да анализираме случващото им се и да го съпоставим с личните си схващания за живота. И наред с всичко това писателката ни „разхожда” в различни държави, запознава ни с различни култури и атмосфери, обогатява светогледа и представите ни.