Мнозина големи писатели неспирно се вдъхновяват от Гай Юлий Цезар и го увековечават в творбите си. Интересът към него не стихва и днес.

В бурния XIX век няма как да го подмине и Александър Дюма-баща. През 1855 г. се появява неговият “Цезар”, който веднага бива обявен за шедьовър. Неповторимият писател подхожда към Цезар по неповторим начин: описва го с любов и възхищение, но го претегля обективно, без да се отклонява от истината.

Прецизният Дюма не само проучва безброй източници: наследството на Плутарх, Дион Касий и главно – на Светоний, но и “пие от извора”, потъвайки в писмата на Цицерон. Достатъчно е образован, за да осмисли и да анализира морето от информация, а и притежава уникален талант, за да я поднесе на читателя увлекателно, вълнуващо, незабравимо.