Какво ли се крие зад блясъка на великолепния живот? Какви ли непризнати падения са маскирани под усмивките на лъчезарните лица? Накъде повлича човек сблъсъкът му с истината кой всъщност е той? На тези въпроси търсят отговор героите в “Този великолепен живот”. Оперна примадона, завладяла световните сцени с невероятния си глас, истинска Дива… Учител по музика, страстен колекционер на снимки, изрезки от вестници, записи… Млада жена, която тръгва по следите на своята майка… И една потулвана десетки години тайна, изплувала от куп захвърлени на битпазара стари снимки…
Мъгляв, мрачен отрязък не само от живота на Дива, а и от близката история на Турция. За този си роман авторката споделя, че е най-доброто ? творение с оглед на писателската техника, а в друго интервю признава: “…писах го с такъв трепет, както първата си книга”. Без да е биографична, книгата е основана върху реалното запознанство на писателката с Колекционера, който я боготвори. А чрез образите на майката и дъщерята тя ни повежда в дебрите на човешката душа, из които се лутаме със затаен дъх, докато се изправим накрая сами пред въпроса: “Ами аз? Познавам ли се – кой съм, откъде съм дошъл на този свят, какъв съм?”
Ойя Байдар е родена през 1940 година в Истанбул. Издава първия си роман “Деца, забравени от бога” като 17-годишна ученичка от Френския девически колеж, заради което е изключена. По-късно завършва социология в Истанбулския университет, преподава като асистент. Упоритото отхвърляне на докторската ? дисертация става повод за провеждането на първата по рода си студентска протестна окупация на ВУЗ. Като синдикалистка, социалистка и член на ТРП тя бива арестувана неведнъж, а след два военни преврата – принудена да напусне страната.
12 години живее в Германия, преживява падането на Берлинската стена. Рухването на социалистическата система я подтиква през 1991 година да създаде повестта “Сбогом, Альоша”. През 1992 година се завръща в Турция и се отдава на писателска и изследователска дейност. Художественото ? творчество досега обхваща осем романа и една повест, пет от които отличени с престижни в Турция литературни награди. Днес от книгите ? са преведени на 15 езика. През 2014 година, Ойя Байдар беше почетен гост на литературния фестивал “Пловдив чете” с четирите си преведени у нас романа “Портата на греха”, “Изгубеното дар слово”, “Котешки писма” и “Остана топлата им пепел”.
