Ако ми се наложи, бих избрал остров Тасмания. Намира се достатъчно на юг, за да не му влияят екстремните температури. Сладката вода е в изобилие, той е част от демократична държава и не го обитават хищници, опасни за човека. Не е много малък, но все пак е остров, следователно е по-лесен за защита. Защото ще се наложи да се защитаваме, повярвайте ми.
„Тасмания“ е роман за бъдещето. Бъдещето, от което се боим, но и за което мечтаем, което едва ли ще имаме, ала все още можем да изградим. Общото усещане в нашата епоха е, че вече губим контрол над света и над себе си, и топлият глас на Паоло Джордано го изразява по неповторим начин. Та нали всеки търси своята Тасмания, своята обетована земя, където ще бъде спасен.
И за да покаже опасността, надвиснала над днешните поколения, Джордано прави паралел с ядрения апокалипсис, сполетял Хирошима и Нагасаки, описва срещите си с последните живи хибакуша – оцелелите от ада на атомната бомба.
***
Паоло Джордано (р. 1982 г.), е доктор по теоретична физика. Добива огромна популярност още с дебютния си роман „Самотата на простите числа“ (ИК „Колибри“, 2010), удостоен с престижните литературни награди „Кампиело“ и „Стрега“ за 2008 г., преведен в 40 страни и филмиран от Саверио Костанцо.
Всяка следваща творба утвърждава славата му на забележителен европейски писател, създател на световни бестселъри. Сред тях се нарежда „Човешкото тяло”,  антивоенен роман, но и книга за вината, приятелството и любовта, за човека, поставен в екстремни условия, когото Джордано изследва с голяма чувствителност и с изключително майсторство. 
„Тасмания“ (2022) е поредният триумф на писателя.