Роланд и членовете на неговия ка-тет оставят зад гърба си Изумрудения дворец и се отправят към Кала Брин. Ала ги застига мразовеят – ураганен вятър, който помита всичко по пътя си. Пътешествениците се барикадират в единствената оцеляла сграда, до която успяват да се доберат. Очаква ги дълга нощ. От онези нощи, през които край лагерния огън се разправят страшни истории. И Роланд започва да разказва.

Преди много години баща му го е изпратил на почти невъзможна мисия: да открие и да унищожи страховития преображенец, оставящ след себе си диря от мъртъвци. Само едно момче на име Бил като по чудо е оцеляло след последния набег на чудовището, само то може да го разпознае.

На Малкия Бил Роланд разказва приказката „Вихър през ключалката“, която майка му му е чела, когато самият той е бил дете. „Човек никога не е твърде голям за приказките. Без значение дали си мъж, или си момче, жена ли си, или момиче. Никога не сме твърде големи или твърде стари за хубавите истории“ – обяснява Стрелецът.

А тази история е хубава – в нея се разказва за момчето Тим, което по-късно хората ще нарекат Смелото сърце. За да върне зрението на майка си, Тим се впуска в опасно приключение из Необятната гора, пълна с дракони, с блатни хора мутанти и с… магии.

Във „Вихър през ключалката“ Стивън Кинг отново прави онова, което умее най-добре: да омагьосва и да пренася читателите в незнайните светове на миналото и на бъдещето.

Защото ка идва ненадейно… като мразовей. Като вихър.