Барселона, май 1888 г. Дни преди откриването на Световното изложение в града започват да се появяват зверски осакатени трупове на момичета, предимно проститутки и жителки на бедняшките квартали. Плъзва слух, че раните по тях напомнят за отдавна забравено старо поверие за митичното Черно куче – прокълнат дух и пратеник на самия Луцифер, който се появява на всеки 110 години в безлунна нощ, за да засити жаждата си за кръв. Властите са силно обезпокоени от тези престъпления, защото се страхуват да не попречат на предстоящото голямо събитие.

Даниел Амат, млад професор по класически езици от Оксфорд, се завръща в Барселона, за да присъства на погребението на баща си. Странните обстоятелства, при които е открит трупът на видния хирург, красноречиво говорят, че става въпрос за убийство. Даниел започва собствено разследване, в което са въвлечени и Бернат Флейша, репортер от местен вестник, както и Пау Жилберт, загадъчен студент по медицина. В лудешкото преследване на безмилостния убиец тримата се изправят пред безброй приключения и загадки, които ще ги отведат до старинен ръкопис по анатомия, дело на прочутия Андреас Везалий, и в крайна сметка до шокиращата истина.

Валенсианският писател Жорди Льобрегат (1948) сам разказва, че е силно повлиян от автори като Чарлс Дикенс, Конан Дойл, Уилки Колинс, Джон Конъли и други майстори на криминалния жанр. Готическият му роман „Тайната на Везалий” веднага се превръща в бестселър благодарение на динамичното действие и изкусно обрисуваната атмосфера в Барселона от края на 19. век. Льобрегат е директор на фестивала „Валенсия Негра” (Черна Валенсия) – мащабно събитие, което е място за среща на различни изкуства, но най-вече на литературата от т. нар. черен жанр. Член е на литературния кръжец „Червената тетрадка”.