В “Сянката на огъня” Владислав Икономов анализира една висша някога каста, повярвала, че най-великата и най-страшна революция е била извършена, за да могат нечии деца да се ширят из чужди къщи, да се возят на чуждестранни лимузини, да вдигат резиденции и да треперят за престъпно присвоени пари, скрити в швейцарски банки.

И накрая да разрушават всичко, потъпквайки правила, закони и ритуали, за да обявят на света: “Ето ни. И ние сме милионери! И ние като вас имаме и можем.” Ала колкото и да имат, те не могат, защото революцията, осъществена от инквизитори и палачи, се ползва от случайни минувачи…