Датата е 11 септември 2001 г., а градът – Ню Йорк. В един момент всичко е наред, а в следващия светът и историята променят посоката си директно пред очите на Луси и Гейб. Те тъкмо са се запознали на семинар в университета, когато стават свидетели на апокалиптичните сцени от Световния търговски център. Ужасът, преживян в този ден, оставя отворени рани в душите им. Могат ли да продължат напред? Какъв трябва да бъде животът им, за да намерят отново смисъл? Светлината, която изгубихме е вълнуващ размисъл за изборите, които правим, докато търсим любов и щастие, и за това как тези избори неизбежно променят живота ни – често по твърде неочакван начин. Това е разказ за двама влюбени, които все не успяват да намерят път един към друг. Тяхното пътешествие ще отнеме 13 години, а мечтите им ще ги отведат на различни континенти, но ще застанат на пътя на любовта им. Американската писателка Джил Сантополо прави едно честно и задълбочено изследване на човешките отношения в условията на несигурния свят, в който живеем.

Това е първият роман на Джил Сантополо за възрастни и първият ѝ роман, преведен на български. Книгата е донякъде вдъхновена от „Светлината, която не виждаме”, но по същество повече напомня на романите на Джоджо Мойс и е определяна като нещо средно между „Аз преди теб” на Джоджо Мойс и „Винаги в същия ден” на Дейвид Никълс. Романът представлява съвременна любовна история, като действието започва в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Главните герои Луси и Гейб се запознават на семинар в университета малко преди атентатите и заедно стават свидетели на рухването на Световния търговски център. Това е денят, в който светът сякаш рухва пред очите им, но в същото време и денят, в който те намират нова надежда и любов – един в друг. От тук нататък започва дългата им любовна история. Техните мечти и техните твърде различни характери ги карат да правят избори, които ги отдалечават един от друг, но никога не прекъсват изцяло връзката им.