Майкъл Фрейн е най-философският комедиен писател и най-комичният философски писател.

Дейли Мейл

Майкъл Фрейн е водещ английски писател, драматург и журналист. Романите му досега не са превеждани в България. Роден е в Лондон през 1933 г. Журналист и общественик, Фрейн пише 12 романа, над 30 пиеси, ред публицистични и биографични трудове. Печели 20 големи британски и световни награди за литература и драматургия. Изтъкнат преводач на руска класическа литература. Пронизано с изтънчен английски хумор, творчеството на Фрейн е проникновен разбор на човешките отношения и забавните чудатости на британците. Фрейн предпочита трудното „първо лице, единствено число“. Както подобава на драматург, прекрасно изградените му фабули гъмжат от силно забавни обрати.

В продължение на десетилетие е репортер в „Гардиън“ и „Обзървър“, където списва и свои колони, печелейки публиката с яркия си сатиричен поглед, включително и към театъра. „Тогава мразех театъра”- признава години по-късно вече утвърденият драматург. Фрейн високо цени журналистическата работа и неколкократно преиздава сборници със своите ранни публикации. Сборникът „Говорете след сигнала“ (Speak after the Beep, 1995 г.) е равносметка на журналистическите му изяви. В интервю за „Гардиън“ от 16 август 2009 г. споделя: „Мисля, че всеки писател трябва да бъде някак си задължен от закона да работи като репортер“. Журналистиката според него е много по-трудно поле за творчество от художествената литература, защото отразява не измислени, а реални събития, които са пред очите на всички. „В редакцията на вестника откриваш, че не ти трябва тиха стая, за да пишеш. Налага ти се да пишеш в парк или в кръчма, дори в телефонна кабина, за да се скриеш от дъжда. Пруст би си спестил доста от парите за облицоването на спалнята си с корк, ако беше поработил малко във „Фигаро“.“

Романът „Стремглаво“ е блестяща проза с драматургичен щрих и елемент на историческо разследване. Млад лондончанин, философ и университетски преподавател, попада на картина, за която предполага, че е отдавна загубен шедьовър на Питер Брьогел Стария. Мисълта да придобие световна слава го заплита в сложна, тъжна и смешна верига от събития, променила живота му завинаги. Лични отношения и исторически факти, лъжи и истини се преплитат в главоломен водовъртеж, който някак, като картина на еретика Брьогел, „изобразява онова, което не може да бъде изобразено“.