Странниците са хора, които вечно пътуват.
В романа в три истории е разказана съдбата на странниците и техните мисли, отчасти и вечните въпроси, които се пораждат по техния път. И трите истории се случват в периоди на исторически промени и в романа са представени също обществените и политическите обстоятелства на всеки преломен период. Първата повествователна линия се развива в началото на Новата ера, по време на апостолите, и разказва за апостолите Тедей и Йерней, които разпространяват евангелието и накрая умират от мъченическа смърт.
Втората линия е поставена в периода между Първата и Втората световна война в Прекмурието, т.е областта край реката Мур. Търговецът Ищван Керекеш пътува заради професията си, търгуването и просто така. Третата история се развива по времето на Студената война и падането на Берлинската стена. Главният герой е внукът на Ищван – Емануел, който е отгледан от дядо му му прехвърля свой дълг от миналото. С това се започва пътуването на Емануел, който трябва да предаде едно писмо, което дядо му му е предал навремето.
С преплитането на тези истории всъщност става дума за един-единствен герой, за един странник, за символ на странник, който в различните истории е поделен. Това е обозначено и в начина на писането – последното изречение на едната глава става първото изречение в следващата, по някакъв начин преминава и в следващата история.
