Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски, който е в ръцете на българския читател, продължава да води по криволичещите улици на специфичната урбанистична метафизика, често на ръба на живото и неживото, в леко сумрачната сгъвка на реалността, в която хората и „нехората“ оплитат заедно тъканта на съществуващото – топоси, познати от вече излезлите в превод на български „Итанесиес“ (2015) и „Автобиография на един труп“ (2018). Разказите в настоящото издание обаче тежат по особен, нов начин. Течащи, материализиращи се не само в градските полунощия, но и на военния фронт, на граничните зони тъкмо преди смъртта, историите често са арената на преосъществяване, през което прозата на Кржижановски постоянно и напрегнато битува: между шевовете на особения му експериментален реализъм, ненатрапчивия философски нюх и високия поетичен модус. Тя представлява органичното парче от пъзела на пред- и междувоенната литература, родеещо се с По, Кафка, Шулц, Валзер, Борхес.

В творчеството на Кржижановски се усещат постепенно оттласкване от реалността, експериментално навлизане в невидими територии, които се оказват близки, разпознаваеми и особено “свои” и за съвременния читател.

Иван П. Петров