Майка, дъщеря и син – всеки от тях затворен в собствената си история на заключеността – социална, домашна и интимна. Тези три гласа се преплитат в разказ, който дава на всеки от тях правото на собствените му истина, болка и стремеж към оцеляване – деца, копнеещи за признанието на родителите си, синове и дъщери, жадуващи приемане, родители, формирани от страха, който по-късно предават на децата си. Романът поставя въпроси за матрилинейното ни наследство и показва неразривната връзка между личната свобода, човешкото достойнство и социалните обстоятелства – с най-силното си оръжие: емпатията.
В духа на монументални творби като „Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис или произведенията на Маргарет Атууд, силата на „Синове, дъщери“ се крие в способността на истинската литература да преобразява потиснатото, превръщайки го в двигател на лична и колективна промяна. Хърватската писателка Ивана Бодрожич (1982) разбива оковите, отключва животи, разкрива скрити семейни отношения и забранени любовни истории, като същевременно ни приканва да се опитаме да разберем своите любови, своите семейства, за да можем наистина да осъществим промяна у самите себе си.
***
Ивана Бодрожич, родена във Вуковар през 1982 г., е писателка и поетеса, една от впечатляващите личности в модерната култура и литература на Хърватия. Произведенията ѝ са преведени на английски, немски, френски, чешки, датски, словенски, унгарски, македонски, испански и италиански – а вече и на български. Бодрожич е на 9 години, когато баща ѝ е убит от сръбски паравоенни формирования във Вуковарското клане от 20 ноември 1991 г. При все това – или по-скоро тъкмо заради това, тя е сред подписниците на Декларацията за общ език от 2017 г., инициирана от над 200 интелектуалци от Хърватия, Босна, Черна гора и Сърбия. Бодрожич завършва философия и хърватска филология в Загреб, а през 2005 г. издава дебютната си стихосбирка Prvi korak u tamu („Първа стъпка в мрака“), която е отличена с наградите „Горан за млади поети“ и „Квирин“. Нейни стихове са включени в редица хърватски и международни списания и антологии за съвременна поезия. Първият ѝ роман „Хотел „Тито“ (2010) получава високи оценки както от критиците, така и от публиката, и се превръща в безспорен хърватски бестселър. Книгата е отличена с множество престижни награди в Хърватия и на Балканите, както и с Prix Ulysse за най-добър дебютен роман във Франция (2013). През 2017 г. романът е филмиран от известната босненска режисьорка Ясмила Жбанич, носителка на „Златна мечка“ (2006), а сценарият е на Жбанич и Бодрожич.
Със „Синове, дъщери“ Бодрожич затвърждава социалните си позиции и анализира надълбоко джендър проблемите, с което предизвиква социален взрив. Но веднага трябва да отбележим, че това не е за сметка на литературните качества на творбата – темата за различността е подплатена от яркия талант и собствен  творчески почерк на Бодрожич.