Винаги съм искала да разказвам истории. казва тя. На 14 години исках да стана режисьор. малко по-късно започнах да пиша сценарии. След това разбрах. че това. което най-много обичам. е да си играя с думите. да разказвам истории със средствата на литературата.
И Елиса Ферер си играе с думите. като ни разказва една история на два гласа – единият на момиченцето Нурия с трудно детство. другият на трийсетгодишната Нурия. която се опитва да разплете миналото на своето семейство и влиза в диалог със своя някогашен още непораснал Аз. Това е историята на бавното и мъчително съзряване на героинята – художничка. останала без работа. разделила се с приятеля си и впуснала се в изследване на собствените чувства. Това е история и на надеждата. възтържествувала над болезненото ухапване на осите. които младата жена непрекъснато рисува като символи и вестители на едно ново начало.