Седемте къщи в тези разкази са празни. Някои са опразнени от любов, други – от покъщнина, трети – от хора, спомени, вяра. Както във всички творби на писателката, и тук усещаме невидимото присъствие на нещо зловещо, което ни кара да застанем нащрек: неизречена заплаха, призраците на миналото, тъгата по напразно изживените дни. Швеблин никога не се плъзга по повърхността, тя се стреми да проникне надълбоко, за да разкрие неудобните истини за отчуждението и самотата като убийци на духа и за това колко крехки и чупливи са отношенията между хората.
“Седем празни къщи”, сборника, донесъл на аржентинската писателка Саманта Швеблин Националната литературна награда на САЩ за преводна литература за 2022 г.