Романът “Сбогом на оръжията” вече е на 80 години и продължава да се чете като едно от най-честните и трогателни свидетелства за Първата световна война.
Защо този човек е толкова погълнат и завладян от войната?
Защо един писател трябва да проявява интерес към това вечно, ужасяващо, кръвожадно и нечисто престъпление – войната? Аз я познавам отблизо и без съмнение съм предубеден, надявам се, много предубеден към нея. Твърдото ми убеждение е, че във войните воюват най-добрите хора на този свят или нека просто кажем истинските хора, въпреки че колкото по-близо си до фронта, толкова по-истински хора срещаш, а войните се предизвикват, обявяват и подклаждат от чисто икономически съперничества и от свине, които се облагодетелстват от тях.
Смятам, че всички, които се облагодетелстват от войните и ги предизвикват, трябва да бъдат разстреляни още първия ден след началото на военните действия.
Ърнест Хемингуей
