Кристофър Ишъруд е американски писател от британски произход, роден на 26 август 1904 г. в Дизли, Чешир, Северна Англия. Посещава Кристи Колидж, Кембридж, заедно с поета Уистън Хю Одън, приятел от детство, с когото поддържа връзка през целия си живот. Напуска Кембридж без да се дипломира; за известно време учи медицина, след което се присъединява към Одън в Берлин. Живее и твори там четири години до 35-годишна възраст. В “Сбогом на Берлин” описва преживяванията си в този космополитен град. Тези разкази са драматизирани за мюзикъла “Кабаре” и от там по-късно стават основа за прочутия филм на Боб Фоси с участието на Лайза Минели. Когато нацистите идват на власт в Германия през 1933 г. Ишъруд се завръща в Англия, след което се установява в Калифорния, където през 1946 г. получава американско гражданство.
“Сбогом на Берлин”, може би най-изящният роман на Ишъруд, ни разкрива един зловещ свят още в първата част на романа “Берлински дневник”. Прочутата фраза от този роман – “Аз съм камера” – отразява стила на автора, както и черти от характера на разказвача: възприятията са пасивни, но не и неутрални, героят по-скоро наблюдава, отколкото е действащо лице.
Наричан “Хер Исивоо” от германците, Кристофър насочва вниманието си към четирима герои – Сали Боулз, Питър Уилкинсън, Ото Новак и Бернхард Ландауер – представители на “изгубените”, както е била озаглавена първата, незавършена версия на романа. Според Ишъруд това са хора, които “обществото избягва”.
Романът завършва с друг “Берлински дневник”, където вече зверствата на нацистите стават все по-очевидни и в края на романа читателят разбира, че задаващата се буря ще погуби героите, които Кристофър силно е обикнал.