„Самостоятелни хора“ на нобеловия лауреат за литература, исландския писател Халдоур Лакснес, ще ви разкаже история за стойността на независимостта, за избора на това дали да си самостоятелен, или „самоумрял“, за цената на любовта, достойнството и себеуважението, за нормалността в абсурда на живота ни. Но преди всичко тази история е за свободата, която не може да купи нищо повече от едно цвете.
На места този разказ ще е тънко ироничен, на места ще е като обяснение в любов — това е историята на „малкия“ човек, какъвто става всеки един, щом се окаже насаме със себе си и съвестта си. Дали е мистификация? Може би. Лакснес пише творбите си като „съдбовни истории“, т.е. това са разкази за реални хора и действителни събития, при които авторовото въображение „допълва“ сюжета между отделните случки, за да ни покаже на какво е способна Съдбата в странното си чувство за хумор, когато си играе с хората.
