Считан за един от основоположниците на френския реализъм, Гюстав Флобер остава известен предимно с класиката „Мадам Бовари“, макар „Саламбо“ – втората „висока“ творба на знаменития писател – да е книгата, разграничила го от съвременниците му и проправила пътя на следващите класически представители на реализма.
В основата на сюжета на шедьовъра „Саламбо“ е въстанието на наемниците през III век пр. Хр., което противопоставя Картаген на наетите от него варвари, участници в Първата пуническа война. Придържайки се към известните исторически факти и въз основа на дълги години изследвания и странство на Изток и в Северна Африка, Флобер създава картината на един въображаем Ориент с чувствена и изпълнена с насилие екзотика.
Саламбо – сестра на прочутия Ханибал Барка – живее в пищния и екзотичен Картаген. Но дните на империята не са спокойни. Светът ѝ е хванат в ноктите на войната. Картаген постепенно поддава на ударите на Римската империя, но други опасности заплашват да го разкъсат отвътре. Когато трябва да се разплатят с наемните войски, били се рамо до рамо с тях срещу римляните, водачите на града отказват да спазят обещанията си. Разгневени, наемниците ги обсаждат и отнемат свещеното було на Картаген.
На фона на драматичните събития между водача на наемниците Мато и дъщерята на гениалния картагенски пълководец Хамилкар обаче пламва страстна любов, а Великият жрец на града решава да използва чувствата им, за да върне реликвата, като тласка двамата любовници един към друг… и към смъртта.
„Саламбо“ е носител на характерното за западната култура от втората половина на ХIX век недоволство от настоящето и нуждата от създаването на идеални образи. Трагичната, но силна любов между непокорния Мато и гордата Саламбо е символ на бунта на френския писател срещу рационалното, срещу нравите на дребната френска буржоазия. Майсторска фреска на човешките отношения, книгата се превръща в своебразен апотеоз на силата на човешкия дух и несломимостта на вярата му в себе си и другия.
