Непоправимата Изабел Далхаузи отново се намесва в загадъчна история в желанието си да помогне – този път на лекар със съсипана кариера. Един човек умира, по всяка вероятност причината е приложеното ново лекарство. Лекарят, дал зелена светлина на лекарството, е опозорен и отхвърлен от обществото. Съпругата му, уверена, че мъжът й не носи вина за смъртта на пациента, моли Изабел за помощ. Не е изключено лекарят да е обвинен несправедливо, възникват подозрения за сериозни злоупотреби, особено когато на сцената излиза и съмнителният адвокат на компанията-производител на лекарството.
Пастелната картина на живописния Единбург се изпъстря с постоянните морални дилеми на Изабел, свързани вече и с майчинството, и както винаги – с любовта и ревността. Водена от човечност, от вяра в красивото и в обикновените житейски радости, добросърдечната и любопитна редакторка на “Преглед на приложната етика” довежда търсенето до изненадващ финал.