Салим Синай се ражда в полунощ на 15 август 1947 г., в момента, в който е обявена независимостта на Индия. Приветстван от фойерверки, ликуващи тълпи и самия министър-председател Неру, Салим постепенно разбира зловещите последици от това съвпадение. Всяка негова постъпка се отразява и умножава в събития, които променят хода на националните съдбини. Здравето и благосъстоянието му са неразривно свързани с тези на нацията му, а животът му е неразделен, понякога дори неразличим, от историята на неговата страна.

Може би най-забележителни са телепатичните сили, които го свързват с 1000 други “родени в полунощ” в Индия, всички дошли на света в този начален час и дарени с магически способности. Удивителната история на семейство Синай се разгръща пред очите ни – семейни кавги, любовни афери, ужасни болести, чудодейни изцеления. Истинска вихрушка от бедствия и триумфи…

Романът е едновременно завладяваща семейна сага и впечатляваща картина на една огромна страна и нейните хора – блестящо въплъщение на универсалната човешка комедия. Четирeсет години след публикуването си “Родените в полунощ” се откроява като епохално художествено произведение на един от най-значимите литературни гласове на нашето време.

Получени награди и призове:

– публикуван през 1980 г., “Родените в полунощ”, е отличен с “Букър” за 2008 година и е обявен за най-добрия роман в историята на престижната награда.

***

Салман Рушди (р. 1947 г. в Бомбай) е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на двата тъй различни свята – света на Изтока и света на Запада – минава като основна нишка през произведенията му.

Той си спечелва признание още с публикуването на втория си роман “Среднощни деца” (1981), за който е удостоен с наградата “Ман Букър” през същата година. През 1988 г. неговият четвърти роман “Сатанински строфи” предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.

Във Великобритания той получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература. Сред основните му произведения, освен споменатите вече, са “Срам” (1983), “Последната въздишка на мавъра” (1995), “Земята под нейните нозе” (1999), “Ярост” (2001), “Шалимар клоунът” (2005), “Чародейката от Флоренция” (2008).