В долнопробен амстердамски бар се подвизава Кламанс, изселил се от родината си французин, който се самообявява за “каещ се съдия”. Какво означава това? Той го избистря в неистов монолог пред случаен, безименен и безлик събеседник – но тази изповед е съвсем премислена и целенасочена. Кламанс си припомня миналото като уважаван парижки адвокат с цялата своя двойственост – в професията защитник на благородни каузи, а в личния живот – разгулен, безскрупулен и циничен. И изводът е един: щом съдът на хората е неизбежен, човек трябва да намери начин да се наложи като съдник, в името на обърнати наопаки ценности. Остра и болезнена, повестта “Пропадане” на нобелиста Албер Камю разголва съзнанието на съвременния човек пред злото.