В книгата “Превратностите на съдбата” са включени за първи път на български език отделни негови повести и разкази, които са в голяма степен автобиографични, изпълнени с критическа рефлексия и остроумна самоирония. Тези произведения отразяват неговите първи учителски години в Калуга, последвалите редакторски години в Москва. Включени са и последните приживе публикувани “Автобиографични анекдоти”.

… Аз, в най-общи линии, имам щастлива литературна съдба. Тя се получи от многочислени трудности, препятствия, конфликти – това ли не е щастие? Съдбата ме закали, научи ме на много неща и в същото време не ме лиши от способността да изразявам себе си с тези средства, с които ме е надарила природата. Добре или зле се разпореждам аз с тях – не аз трябва да отсъдя. Във всеки случай, аз много се старах. Ако аз можех да се обольщаться за своя сметка, то аз бих смятал че на мен ми предстои да напиша най-значителното си произведение. Но, за щастие, аз се научих да не се изкушавам