Едно дете расте в сянката на мрачна фигура – сляп старец, който пази тайната за миналото си. Порасналият вече мъж потегля на дълго пътешествие, за да я открие. Страхът от миналото, студът на миналото, леденият полъх на живот, над който човекът няма контрол – „Предел на забравата“ всъщност е безпределна книга.След толкова много написани и изговорени думи за съдбата на заточениците в Далечния север по времето на комунизма нов ракурс към тази тема изглежда невъзможен. Но романът на Сергей Лебедев го открива – той е потъване в мрачните галерии на рудниците, поглед отдолу, отзад, през очите на невинния, омърсен косвено, заразен от злото като дете.„Предел на забравата“ е книга като негатив на филмова лента – там, където обичайно има любов, се е настанил страхът. Там, където просторът е безкраен, човекът е затворник. Търсенето е изличаване, смъртта е спасение. Невинността на детето е отнета, а богът му е сляп и зъл.Роман за мрака, маскиран като безкрайна бяла ледена пустиня.