„От шест години насам Смъртта ме посещава всяка Коледа. Сяда близо до мен и ме чака. Тогава аз обличам костюма на Скитника и изигравам за нея някой от моите стари скечове. Ако тя се разсмее, ми отпуска още една година живот. Такъв е нашият договор – няма да умра, докато продължавам да я забавлявам.
Но тази вечер тя ще седи в моето кресло сдържана и сериозна, дори и да изпълня най-перфектния гег. Усещам го с костите си, а те никога не са ме лъгали: предстои ми да сляза от сцената.
Искам да посветя последните си часове на теб, Кристофър. Ти си най-малкото ми дете и си едва петнайсетгодишен. Толкова много неща имам да ти казвам.
За живота ми се знае всичко, или почти всичко. Но пред никого не съм разкривал как наистина започна кариерата ми, нито пък историите, които се каня да опиша сега, защото дори твоята майка, милата ми Уна, не би ми повярвала…“
Романът „Последният танц на Чарли Чаплин“ е получил четири италиански литературни награди през 2013 г. и е преведен на 17 езика. Истинските и въображаемите истории в него са едновременно комични и тъжни като филмите на великия Чарли. Те са като кадри от емоционална лента за раждането на киното и на легендарния образ на Скитника.
