Една стара притча за цар Соломон разказва, че веднъж хората се обърнали към него с думите: „Кажи ни кои сме ние?“. И той им завещал великата тайна на живота:
„Вие сте светлината на света. Вие сте звезди. Вие сте храм на истината. Всеки от вас е Вселена. Потопете ума си в сърцето, питайте сърцето си и слушайте чрез любовта си. Блажени са тези, които знаят езика на Бог.
Животът е път, цел и награда. Животът е танц на Любовта. Вашето предназначение е да станете по-добри. Вашият живот е историята на Вселената. И затова животът е по-прекрасен от всички теории. Отнесете се към живота като към празник, защото той е ценен сам по себе си. Животът е настоящето…
Вие сте божествени. Не се съдете. Не сравнявайте и не разделяйте. Бъдете благодарни за всичко. Радвайте се, защото радостта върши чудеса. Обичайте себе си, защото тези, които обичат себе си, обичат всички. Благославяйте препятствията, защото смелите постигат блаженство. Молете се, но не търгувайте с Бога. И знайте, че възхвалата е най-добрата молитва, а щастието – най-добрата храна за душата…“
В тази притча сякаш е събрана цялата мъдрост на света. В нея се съдържат отговорите на всички въпроси, които човек си задава през целия си живот. Но за да ни послужат тези мъдри слова, трябва да отворим сърцето си и да се научим да чуваме гласа му. Защото наистина щастието, което всички ние търсим, е в краката ни, на прага на дома ни. И може би днес, в нашия сложен и безумен свят, повече отвсякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето.
