Обяснимо е, че романът, предрекъл  неизбежното сриване на тоталитарния свят, не е бил допустим в тогавашните условия. В началото на 60-те години буренът на тоталитаризма е задушил напълно цветовете на демокрацията,  съветският империализъм е удавил  националния дух, а мракобесието стъпква всеки кълн на съвестта. Но се намира един  писател, който има  смелостта и куража да оповести, че хората на словото и духа могат и са длъжни да променят историята.

Романът на Георги Марков „Покривът“, описващ наистина случила се трагедия от 60-те години на XX век, не е бил допуснат за издаване тогава, а за първи път излиза едва през 2007 г.

Всичко, което случва в развоя на сюжета – пречупените съдби на героите, наранената им психика, моралният релативизъм и идейният фанатизъм, подлостта и кариеризмът, социалната и политическата  пропаст между управниците и народа, недоверието и  подозрителността, греховете на миналото и сегашните извращения – това  са гнилите и лъжливите основи на Покрива. Той просто няма как да не падне, защото  в основите му е заложена антихуманната  утопия. Тя е тотално сгрешената, обречената основа.