Париж, 2022 г.
Франсоа е отегчен мъж на средна възраст. Освен това е преподавател в Сорбоната и специалист по Жорис-Карл Юисманс, прочутия автор от XIX век, свързван с декадентството. Но собственото декадентство на Франсоа се изразява доста по-скромно — спи със свои студентки, яде замразени вечери, чете класическа литература и гледа порно.
Междувременно е време за избори. И макар Франсоа да се чувства „точно толкова политизиран, колкото един пешкир“, нещата стават доста интересни. В съюз със социалистите новата Ислямска партия на Франция печели властта и шериатът влиза в сила. Жените започват да ходят забрадени, полигамията се насърчава, а на Франсоа е предложено неустоимо академично повишение — при условие че приеме исляма.
***
Мишел Уелбек (род. 1956 или 1958 г. според самия него) е добре известен на българската четяща публика. Скандален и неочакван в живота и в творбите си, той пленява със саркастичното си чувство за хумор. Уелбек съчетава самоличностите на романист, поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите му „По-широко поле за борбата”, „Елементарните частици”, „Платформата, „Възможност за остров” и „Карта и територия” го налагат като един от най-четените и превеждани съвременни френски писатели.
Романът „По-широко поле за борбата“ (1994) е емблематичен за творчеството му. Почти анонимният специалист по информатика, от чието име се води разказът, е дълбоко нещастен. Той е самотен, почти без приятели и не привлича жените. Задълбочаването на неговата депресия е недвусмислен упрек към дехуманизираното ни либерално общество, издигащо в култ борбата за материални блага и сексуалната надпревара.