Дина Рубина обича вкуса на сладката отрова да издирваш човека във
времето. Търси себе си, но умее да усеща и чужда кожа на раменете
си. Рови в своя живот паралелно с разтърсващата съдба на героинята
си Вера, дели с нея неповторимо следвоенно детство под гъстия мед на
ташкентското слънце, житейските им пътеки се кръстосват по света, където
ги отнасят пороите на времето…
Вера Шчеглова още като дете издига около себе си високи светли стени.
Очите и сякаш са обърнати навътре, но хищно улавят от околния свят всички
отблясъци, сенки, люспици светлина и топлина. Тя рисува мисли, хора, книги,
изобразява във фантастичен и карнавален стил стихиите в своята самотна,
скитаща и неподчинена душа. Мъже бедоносци са нейни спътници из
дебрите на пустошта… До мига на усещането, че е намерена завинаги.
„По слънчевата страна на улицата” е платно, на което са нанесени мигове
от тъканта на времето – същностно и неуловимо, безмерно и мимолетно,
неизброднотъмно и сладостносветло.