По училищните коридори крачат побойници, хулигани, надувки, фукли… Когато си дребен, слабичък и скромен като Им, а на всичкото отгоре и отличник, се налага през междучасията често-често да се шмугваш в библиотеката, че току-виж някой дангалак ти вдигнал мерника. „Но това да си добро момче си има и множество предимства – разсъждава философски нашият герой, – ставаш любимец на момичетата.“ Е, те понякога ти дотягат с разговорите си за дрехи и грим, но какво да се прави, когато доскорошният ти пръв приятел, добродушен дебеланко, който само се преструва на страшен, изведнъж хуква по купони и барове? Питбул-Терие натворява купчина поразии и дори посяга на Им. Приятелството им е застрашено.
И Им решава да се отдаде на учение. Докато заляга упорито над учебниците в очакване на по-добри дни, не щеш ли, Терие се появява в училище със стихосбирка в ръка. Дали свирепият бабаит е станал любител на поезията, или за поведението му има съвсем, съвсем различна причина?