В едно безименно селце един грънчар и неговата дъщеря изработват глинени съдове в стара примитивна пещ, за да ги продават на безименния гигантски модерен Център. Ала ето че Центърът отказва да купува техните изделия, тъй като вече не задоволяват изтънчените вкусове на клиентите. Тогава баща и дъщеря започват да ваят фигури от глина, но и те са безцеремонно отхвърлени. А зетят на възрастния грънчар работи в Центъра като охранител и тримата се преселват в чудовищния 48-етажен конгломерат от търговски, развлекателни и жилищни пространства, където зловещо разкритие ще преобърне живота им завинаги.
„Пещерата“ е типично сарамаговски роман – с нестандартна пунктуация, проникновени размисли, притчи, библейски препратки, психологическа и философска дълбочина, с тънък хумор и ирония. Авторът с размах рисува релефна фреска на разтърсващите промени в бита и битието на едно семейство и в манталитета на днешното общество.
Сарамаго създава изразителна оруелска антиутопия, преосмисляйки Платоновата алегория за пещерата с окованите хора. Символ на илюзорния свят на сенките, на имитацията е Центърът с неговите обитатели, затворени в измамна изкуствена среда, противопоставен на естествените възприятия, на простите, но истински чувства, на верността на едно куче, на една неочаквана любов, на изконната човешка природа.
***
Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“… През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира сред носителите на най-престижното литературно отличие от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.
Световноизвестният португалски писател издъхва на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.
Превеждан е на 25 езика в Европа и по света, а над два милиона копия от книгите му са продадени само в Португалия.
Той е самобитен творец и мъдър експериментатор, чиито произведения са искрящ опит за идентифициране на всичко онова, което ни съхранява като човешки същества. Неумолимо прям и последователен в своите възгледи, Жозе Сарамаго развенчава мита за вездесъщия и справедлив бог; осъжда безмилостно арогантността на корпорациите и диктатурата на пазара; настоява, че думите ни принадлежат, за да воюваме мирно; вярва, че езикът избира писателите, от които се нуждае, а не те него. Схваща романа не като литературен жанр, а като широко литературно пространство – океан, чиято стихия се подхранва от много извори. И се гневи, че някои хора цял живот четат и никога не стигат по-далече от думите на страницата. Защото не осъзнават, че „думите са само брод за пресичане на бързоструйна река“.
