ПЕДОФИЛИЯ НА СЪЧУВСТВИЕТО

Човекът без шапката няма право …
Няма!
Под тентата на илюзията хартиените самолети
като мухи на вендета с нахални билети
продават конфети.
А някъде вътре
поетичните съзвездия посадиха цирка на фантазиите
в обгорените фитили на въображението.
Да Ви поканя ли на танц, мадам Поезия?!
Институции с маниакални чекмеджета,
тетрадки с тесни и широки редове
ще дирижират полета на мисълта…
големи и малки букви ще се спъват по клавиатурите…
къси и дълги сигнали, алфабели циферблати,
готически грамофони…
(ще танцуваме)
и плочи
и телевизии
с дупки и безкрайно кръгли
размътиха ума му…
Сега е време
и утре е време
и вчера е ден на…

Умът е дежурната лампа на истината!

По улиците на Берлин пророците набиват крак!
Хиляда деветстотин петдесет и някоя…
Весталките засмукаха лъжата –
повръщат захарни петлета над виенски колела,
разпънати в парижки ножици
и пак беше време
и пак беше утре…
на бримка се свиват в окото заспиват,
когато иглите
играят на точки в продажния гоблен…
Не се ли страхуваш, че могат без тебе
и с теб ще успеят, когато поискат…
Човекът без шапката стиснат е стиснат…
И пак ще живееш
и пак те написват!

А Мартин, последният Мартин умира –
Мартин Идън, момчето с машината-
като смешен Аякс в раменете на тинята
преобърнал Пегаса от върнати пликове,
тях ги яхат метреси с железни пети.
Нека Бог да ни пази,
братя
слепци!