Алекс Милър (1936) е сред най-обичаните и награждавани австралийски писатели. Той създава проза с философска дълбочина, хуманна и проникновена. Главна тема в творчеството му е австралийската психиа и взаимоотношенията между коренното население и заселниците.

Историята започва, когато 16-годишният англичанин напуска мрачния следвоенен Лондон и отива в австралийската пустош, “с копнеж по онова, което се намира отвъд хоризонта”. Десетки години по-късно зрелият мъж разказва как сбъднатата младежка мечта се сблъсква с другия копнеж, вдъхновил живота му на писател. Как тези два на пръв поглед противоречиви импулса – пустошта и градът, са се съчетали в сложната същност на твореца. Дали те са антагонисти, или са две части от едно цяло, наречено живот? Успял ли е Алекс Милър да ги помири, ще разберем в последните страници на този незабравим роман.