Мразен неистово от всички големи медии, обожаван от хората, на които им е писнало от лицемерната политическа коректност и самоналожените ограничения на свободното изразяване. Набеждаван е систематично за сексист, женомразец, самоомразен хомофоб, самоомразен антисемит, ислямофоб, трансфоб, расист, фашист, бял супремасист, нацист, педофил и какво ли още не.
Но когато го зачетете, може би ще откриете, че Майло Янопулос е просто един разумен човек в полудял, устремен към собственото си страхливо самоубийство свят. И че може би има нужда от такива като него, които да крещят, че царят е гол.
Ето как го характеризират медиите:
„Млад, обратен и жив Кристофър Хичънс“, Бил Мар
„Майло Янопулос няма чувства“, Ню Йорк Таймс
„Абсолютният трол… ужасяващо“, Фюжън
„Перхидролен грубиян и истерик“, Дейли Бийст
„Тръмпски трол с бащини комплекси“, Таблет
„Красив и чудовищен“, Блумбърг Бизнесуик
„Осмиващ, тролски“, Вашингтон Поуст
„Принц Гоблин… учи интернет как да мрази“, Бритиш ДжиКю
„Поляризиращ… контрапродуктивен“, Дартмут Ревю
„Непристоен, студен и низък“, Американ Тинкър
„Идиот“, Ей Би Си Найтлайн
„Сее омраза“, Комплекс
„Икона на дълбините на интернет… анимационен герой… удивително самомнителен“, Вокс
„Питбулът на технологичните медии“, Обзървър
„Гражданинът Кейн на дигиталните медии“, Форбс
„Абсолютно изтощителен, мамка му“, ДжиКю Австралия
„Влудяващо е, че може да говори с омраза“, Стрейнджър
