Брехт беше изключително надарен писател, който пръскаше във всичко създадено зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат и да дадат плод след време. желанието му беше да подбужда, да разговаря и спори, да помага на хората да мислят. Това “сократовско начало” изпълва цялото му творчество. Затова произведенията му не пускат читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова сила. И ако съвременниците само предполагат какво е значението му, едва бъдещите поколения ще проникнат в цялото богатство на творчеството му.
Лион Фойхтвангер
