“Назови ме с твоето име” е разказ за внезапната и силна любов, пламнала между един юноша и госта в лятната авила на родителите му над морските скали на италианската Ривиера. Неподготвени за последиците от привличането помежду им, в началото младежът и гостът се правят на безразлични. През следващите летни седмици обаче, в които и двамата не могат да намерят покой, безпощадните подмолни течения на натрапчиви мисли и страхове, на възхищение и желание, усилват страстта им, докато те плахо пристъпват по минираното пространство помежду им. Онова, което пониква от дълбините на техните души, е любовна история, продължила едва шест седмици, и преживяване, оставило отпечатък в тях за цял живот. Защото това, което двамата откриват на Ривиерата и през една нощ на страст в Рим, е единственото, за което се боят, че никога повече няма да открият истински: абсолютната близост.
Рядко някой е успявал така проницателно да улови психологическите маневри, които съпътстват едно привличане, както е сторил това Андре Асиман без излишна сантименталност в своята откровена сърцераздирателна елегия за човешката страст. “Назови ме с твоето име” е проницателен разказ, болезнено чувствителен като оголен нерв, и е абсолютно невъзможно да го забравиш.