Емилие Фльоге и Густав Климт имат разтърсваща, трудна, продължила цял живот връзка. Срещат се, когато тя е само на дванайсет, а той – вече известен. Климт започва да й дава уроци по рисуване и разкрива за нея бохемските, артистични среди от края на XIX и началото на XX век. Със своята грижа и отдаденост Фльоге се превръща в единствената постоянна спътница на художника. Именно нейното име той прошепва на смъртния си одър: „Емилие…“.