Хавиер Качо ни кани да се потопим в невероятния живот на полярния изследовател, който искаше да промени света – Фритьоф Нансен (1861 – 1930).
Атлетичен и правещ впечатление отдалече, Нансен бил великолепен ездач, скиор и умел ловец. Човек с висока култура и добър оратор, говорещ няколко езика, чиято сърдечност и ерудиция винаги предизвиквали сензация.
Идеалист и мечтател, като изследовател Нансен направил революция в техниката на полярните плавания и с постиженията си станал безспорният авторитет, към когото всички се обръщали за съвет.
От научна гледна точка той се откроявал със своите изследвания в областта на зоологията, имал значителен принос в областта на неврологията, бил голям специалист по океанография, предложил теорията за движението на дълбоките води в Северния Атлантически океан.
През 1988 г. той се изправил пред предизвикателството да премине Гренландия за първи път и добива международна слава, след като достига рекордна за епохата си географска ширина на север от – 86°13’‚ по време на експедицията си с „Фрам“ до Северния полюс между 1893 и 1896 година.
Нансен изиграл важна роля за независимостта на Норвегия. Храбростта му като изследовател, интелектуалната му репутация, почтеността му като човек и престижът му в чужбина го правят в една от най-възхитителните фигури в норвежката и в световната история.
Уважаван като дипломат, след Първата световна война е назначен за върховен комисар на ОН за военнопленниците и бежанците, и с неустоим хуманизъм и неимоверна енергия спасява милиони хора от глад, нищета и смърт. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919 – 1922. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 г., парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.
Фритьоф Нансен мъдро е прозрял, че „животът няма смисъл, ако не е в услуга на другите“.