Едно момче, избягало от дома, слуша, приклекнало в дълбините на скривалището си, виковете на мъже, които го търсят. Когато хайката отминава, това, което остава пред него, е безкрайна и суха равнина, която то трябва да пресече, ако иска да се измъкне окончателно от това, което го е накарало да избяга. Една нощ уплашеното, страхливо, недоверчиво, незащитено дете се натъква на болен, стар и самотен козар, който му дава подслон и защита, когато детето вече не вярва, че има доброта. Авторът описва много добре мъчителната суша, безкрайното пусто поле, което двамата трябва да пресекат, разрушения замък и изоставените железопътни релси, малкото храна, която имат. Въпреки изтощителната борба за оцеляване, главните герои, които дори нямат възраст или име, имат близка връзка и без да се замислят, се подкрепят. Не е необходимо авторът да дава точна информация за това къде се случва историята и с кого, защото тя може да се случи на всяко място и време, и с всекиго. Ново свидетелство и метафора на самия живот за милиони хора, безпомощни, принудени да оцелеят във възможно най-лошите условия, включително и насилието. Истински мъчителна история, която всъщност не се простира из опустошеното пространство, а в човешката душа и ни кара да се възхищаваме на раните, оставени от трудностите на един обикновен живот.

„Изключителен роман редом с „Пътят“ и „Кървав меридиан“
от Кормак Маккарти.“
Philippe Banchet, списание Le Figaro

За втория си роман „ЗЕМЯТА ПО КОЯТО СТЪПВАМЕ”
авторът получава Европейската литературна награда за 2016 година