“Моето собствено Аз” е трагикомично удоволствие, изпълнено с пируети, които те заварват неподготвен. Редом с целия социален хлад, който романът не пропуска да спомене, се забелязва и едно почти утопично послание: “Ние просто играем. Играем ролите си. А понякога дори сме добрите.”
Посредством изследването на отхвърлените прослойки е постигнато едно забележително литературно произведение. Пробацията като проза! Авторката представя остроумно и проницателно цялата пробационна система, а наред с това по забележително изкусен начин превръща терапевтичната теория в литература.
