Една опустошителна загуба бележи живота на две семейства. Седем години по-късно войната между миналото, което никога няма да изчезне, и настоящето, което е твърде страхливо, за да надделее, вече е неизбежна. Всяка битка оставя след себе си жертви. Ще има ли победител въобще?
„Сестра ми е мъртва. Беше ми отнета изведнъж, без предупреждение или подготовка. Животът ми се преобърна в деня, в който я погребах, сама и страдаща. Седем години по-късно аз съм индиго на предишното си аз – саморазрушителна, неконтролируема, безцелна. Не се интересувам нито от себе си, нито от някой друг. Всичко това се случи заради един единствен човек, който се връща, за да съсипе остатъка от безмисленото ми съществуване.
Товарът на миналото е твърде тежък и болезнен, но перспективата да седя на резервната скамейка е недопустима.
Аз ще победя, без съмнение, но първо ще трябва да преборя себе си.“
Адриана Остин
„Бях публично обвинен за смъртта на бившата си приятелка. Трябваше да напусна родния си град, приятелите, работата. Трябваше да живея със срама и самообвинението, да се науча как да дишам нормално всеки път щом помислех за предишния си живот. И никога не забравих обвиняващите очи на един конкретен човек, който съсипа живота ми с лека ръка.
Направих план и седем години по-късно се връщам, за да внеса справедливост, за мен, за семейството ми и дори за нея.
Не беше честно преди и определено няма да е честно сега.“
Нийл Касиди
