“Манифест на новия реализъм” е основен текст за философията на Ферарис и инспирираното от него движение. Новият реализъм представя теоретична алтернатива както на традиционния реализъм, така и на критичните към него (пост)модерни форми на антиреализъм. Влиянието му се разпростира и извън полето на философията към други практики на репрезентиране на реалността като науката и изкуството. В него на ясен и достъпен език биват формулирани мощни критики на централни положения на (пост)модерната философия. Тези криктики са несъмнено актуални в контекста на съвременните дискусии относно политиките на идентичност, феномена на постистината и възхода на популизма.