В центъра на тази очарователна книга е една лампа… И от тази лампа се появяват сякаш по вълшебен начин дванайсет разказа, дванайсет пленителни истории, дванайсет романи миниатюри…
Александрия на Кафавис, Ипанема по времето на карнавала, студеният и дъждовен Хамбург, Патагония, Сантяго от шейсетте години, границата на Перу, Колумбия и Бразилия са само част от местата, където се развива действието в тази вълшебна колекция.
Обещани срещи, които не се състоят; любовни истории, продължили с години; срещи със смъртта сред шумни тълпи; стари хотели в кътчета, които привличат необикновени пътешественици; хора с необичайни съдби, които обикалят света… Сепулведа разказва всичко това с лекота, която потапя читателя в един далечен свят и неусетно го приобщава към него. „Защото докато ги споменаваме и разказваме историите им, нашите покойни приятели никога няма да умрат”, казва един от героите в книгата.
Във всеки един от тези дванайсет разказа Луис Сепулведа вдъхва живот на незабравими образи и чертае с майсторска четка географията на човешката душевност. Той се опитва да изтръгне от забравата места, лица и събития и успява да го направи с пленителната си проза, чийто прочит доставя истинска наслада.
За чародейната сила на спомена, която заличава сладко-горчивия вкус на забравата.
За любовта, която ни накара да забравим времето и света отвъд прозорците, в която удоволствието е компас, а умората – награда.
За думите, които както виното имат нужда от време да отлежат, за да може кадифето на гласа да отдаде съвършения си вкус.
Една покана за приключения и за рая…
