В едно затънтено градче в Карпатите пристига младият учител-стажант по биология Юрко Банзай. Той е почитател на ъндърграунд културата, халюциногенните гъби, Джими Хендрикс и леките наркотици. В училището е привлечен от срамежливата ученичка Дарця Борхес – аутсайдерка в училищното общество и тормозена от посредствените си съученици. Учебната година тече монотонно и без особени сътресения, Юрко е потънал в мисли за Дарця Борхес, когато в градчето започват да се случват необичайни неща и странни аномалии – изчезват хора, грипна епидемия обхваща гимназията, изпразват се класните стаи, Юрко и Дарця сънуват всяка нощ странни сънища и реалността се размива.
“Нощта, в която на Банзай му се присъни последният осъзнат сън за Библиотеката, той неочаквано се събуди посред нощ. Отметна одеялото и тънкия китеник и погледна навън. Уличката беше потопена в ефирен студ и фина лунна светлина. Около луната се беше образувало бледо, отразяващо хало, което вещаеше нещастие. Той погледна надолу. Сърцето рязко го прободе и заби учестено. На покрития със скреж тротоар стоеше Корий, извил глава, и гледаше към небето. Изведнъж погледът на мъжа се премести от звездите към прозореца, където се белееше лицето на Юрко. Очите му почти физически се впиха в него с извитите си нокти. Студентът облиза устни. Под слънчевия му сплит гореше огън.
Корий бавно се откъсна от асфалта и се понесе нагоре във въздуха направо към прозореца му. Изглежда, около мъжа тъмнината се сгъстяваше и го обличаше в черно расо. Виждаше се как устните му се движат и мълвят думи, които не се чуват. Той се изравни със студента и хищно го погледна в очите. Банзай усети как мускулите му се превръщат във влажно дървесно влакно. Парализира се.”
Из книгата
Любко Дереш (1984, Пустомити) е един от най-оригиналните съвременни украински автори, който се сдобива с известност и писателска слава още преди да навърши пълнолетие
