Темата за пороците на властта винаги е будила и ще продължава да буди обществения интерес. В своята сатирична поема „Книга за българския народ“ Стоян Михайловски засяга особеностите на деспотичното управление, при което политическата поквареност е най-висша добродетел.

Писателят избира за главен герой османския везир Абдулрахман паша, правейки препратка към времето, в което българите все още не са свободни. За да е успешен един управник, според везира той трябва да държи народа в състояние на невежество и подчинение, да властва чрез разврат и корупция, а когато е необходимо – да употребява насилие срещу недоволните.

С творбата си Михайловски косвено осмива и политическия елит в България, който едва двайсетина години след Освобождението вече неведнъж е злоупотребявал с властта си.

В „Книга за българския народ“ читателят ще открие, че някогашните обществено-политически недостатъци не се различават из основи от днешните, и неслучайно тя е посветена на „всички страдалци, на всички унижени, онеправдани и угнетени“.