През 2014 Коледа в Румъния подрани. Северните ни съседи показаха, че вярват в чудеса. И им се яви белобрадият старец под формата на етническия германец Клаус Йоханис. Още преди да попадне в голямата политика, кметът на трансилванския град Сибиу се превърна в легенда. Заведенията пуснаха пици с неговото име. Премиерът Виктор Понта нае политически логопеди, за да се научи как да произнася „сашки салам” („саши” – етнически германци). Радиостанциите завъртяха вечното парче на Frank Sinatra „Santa Claus is coming to town”. А северните ни съседи започнаха да си разказват вицове за него. „Откакто Клаус Йоханис стана президент, всичко в Румъния започна да се движи – дори земните пластове”. Почти месец след балотажа на президентските избори, шегата продулъжва да звучи актуално. Не толкова заради труса от 5,7 по Рихтер, а заради вятъра на промяната, заради ефекта „Йоханис”.
За избирателите личните качества и политическата програма на Йоханис се оказаха по-важни дори от произхода му. Колко държави на Стария Континент могат да се похвалят със същото? Кога България е имала за президент етнически турчин? Имала ли е Италия премиер от населения с германци Южен Тирол? Ръководена ли е била Великобритания от някой с афро-карибски произход? В регион, чиято история е пълна с политически напрежения по етнически линии, резултатите от изборите предложиха надежда за бъдеще на толерантност. Нека да си спомним, че именно германец, крал Карол I създаде модерна Румъния – той е този, който въведе либералната конституция. Фердинанд I, крал на Румъния, също е бил германец. Сега етническият германец Клаус Йоханис предрече, че “през 2015-а ще настъпи промяна на политическата сцена в Румъния”. И хората му се довериха.
