Елизабет Амалия Евгения фон Вителсбах, императрица на Австрия, кралица на Унгария и на още девет държави, маркиза, графиня, велика княгиня, херцогиня, ерцхерцогиня и велика херцогиня на общо 14 области. Всички тези имена и титли тегнат върху непосилно слабите рамене на една свръхчувствителна жена, почти момиче, наричана от най-близките си просто Сиси и останала с това име в историята и в сърцата на своя народ.

На 24 април 1854 г. 23-годишният австрийски император Франц-Йозеф завежда пред олтара своята 16-годишна избраница и двамата се вричат във вечна вярност пред 70 епископи и прелати. Младият, впечатляващо красив монарх е влюбен до ушите в своята Сиси. Крехката, безгрижна девойка, едва излязла от детството, чиято красота тепърва ще разцъфва, също прелива от любов към своя Франци. Приказна сватба и очаквания за още по-приказен живот.
Но не и в света на двореца “Хофбург”, където попада малката императрица и където я очакват омразата и интригите на придворните, нетърпящата противоречие, властна свекърва, студът в огромните зали и коридори, един свят, където всичко е вековен протокол и етикет и където няма място за чувства, топлина, простичко човешко щастие, един свят не за Сиси.
Европа я чества като най-красивата жена на континента, народът й я боготвори, художници се надпреварват да я рисуват, а моделиери да я обличат, велики мъже на епохата са в краката й, но какво от това, щом не може да вижда свободно дори децата си, щом съпругът й не желае да вникне в душата й, щом я следят дори в спалнята й. Неспособна да се пребори за нормално човешко съществуване, императрицата тръгва на път, за да избяга от принудата и от контрола и да дири щастието в един по-друг живот. И за да остане и до днес – въпреки многобройните документи и дневници – една от най-загадъчните фигури в историята на Европа.