Годината 1853-та преобръща живота на Фредерика Дагмар, дъщеря на дребния благородник Кристиан фон Шлезвиг-Холщайн. Датският крал Фредерик, останал бездетен, обявява баща ? за свой наследник на престола и семейството, дотогава живеещо доста скромно и обикновено, получава изведнъж кралския дворец и кралските богатства, и кралските почести. Но и кралските задължения и тегоби. Свикнали да бягат волно по поляните, Дагмар и нейната сестра Александра трябва да спазват дворцов протокол и… да се омъжат за „полезни“ за държавата мъже. Александра става съпруга на английския престолонаследник, когото е виждала веднъж. За съпруг на Дагмар е определен руският престолонаследник Николай. За разлика от сестра си, Дагмар се влюбва от пръв поглед в бъдещия си мъж – елегантен, внимателен и поетичен, ерудиран, но съдбата не е на нейна страна – неочаквано младият мъж умира, заклевайки я на смъртния си одър да се омъжи за брат му Александър, който ще заеме мястото на престолонаследника на Русия.
Александър е пълната противоположност на Николай – едър като мечок, мълчалив и навъсен, обличащ се като мужик. Обучаван и възпитаван не в дипломацията, необходима на един бъдещ император, а във военни науки и дисциплина. Въпреки дълбоката болка, въпреки липсата на всякакво привличане Дагмар изпълнява дълга си.
Санкт Петербург я посреща с невижданите си богатства, пищни дворци и салони, с балове до зори. А Александър – Саша – разкрива своята нежна душевност, скрита зад грубата външност, своята вярност, надеждност и дълбока любов. Неусетно Дагмар – приела православното име Мария Фьодоровна, започва да му отвръща с обич.
Но безгрижният период на престолонаследничеството свършва бързо – императорът е убит и двамата млади трябва да станат император и императрица с всички произхождащи от това ангажименти и тежки решения. А времената в Русия са неспокойни, размирни, на хоризонта дебне война…